Мое юлско поле,потънало в сини цветя и алени макове с бял равнец и жълти жълтурчета.

  Мое юлско поле,с узрели жита с натежали класове и слънчогледи с пълни пити,не мога да ти се наситя.

Вдишвам въздуха ти,прегръщам цветята ти.Ти си нежна ласка за очите ми и  люлка  за душата ми.

Мое юлско поле,с омайните нощи и песен на щурчетата.Потъвам в съня си и на криле те нося.

Види ли веднъж човек простора ти,вдъхне ли мириса на узряло жито не може да се затвори между скалите на планините.Там той вечно ще жадува за голямото небе,за простора за ширналото се поле.Там ще се чувства в затвор,защото няма да вижда големия път на слънцето с величествения розов изгрев и нежния пурпурен залез.

Мое юлско свидно поле потънало в узрели жита и алени макове.

  И на брега на морето пак ще жадува за теб,поле,защото в огромната бушуваща вода няма сини метличини,няма мирис на отрязани класове,няма светулки в топлите нощи,няма я приспивната песен на щурчетата.

Където и да отида ти винаги ще бъдеш в мен с разцъфналите слънчогледи ненагледали се на слънцето,с узрелите жита, с въздуха натежал от плодородие.

   Ще те нося в душата си,ще те нося в сърцето си, ще се отразяваш в очите ми до последния ми дъх.

         Снежа Милева